На Христо Фотев
И ето го поета изолиран,
безжизнен, още топъл, луд,
разглежда райската
градина, където никне
всеки звук. Ужасно грубо
се размина една луксозна
лимузина със тази
честна дума труд.
Лежи труда - там на мнозина.
Таланта - също е потънал в кръв.
И свети Господ мълчаливо
и вдига честния си кръст.
Човеци всеки ден умират.
Поетите ги гонят с прът.
07.01.2002 г